събота, май 15, 2021

В Азия си живеят нормално, а ние се затворихме като в Средновековието

Ако преди година някой беше задал въпроса как най-бързо може да се овладее пандемията, сигурно мнозинството би заложило доверието си на Запада: на Северна Америка, на Европа – тоест, на развитите промишлени държави. Особено ние в Германия сме свикнали, че големите кризи стигат до нас в много смекчена форма. Ако изобщо стигнат до Германия.

През пролетта на 2020 по всичко изглеждаше, че и този път ще бъде така. В страната имаше сравнително малко заразени хора и смъртни случаи, поради което германците изпитваха едва ли не чувство за превъзходство, най-вече в сравнение със съседите от Европа.

Горчивата истина след една година пандемия 

Но тази реакция се оказа прибързана. Днес Германия се нарежда сред десетте държави с най-висок абсолютен брой на заразени и починали в резултат от зараза с коронавируса. А на световната карта за разпространението на пандемията в червено са оцветени най-вече два континента: Америка и Европа. Други региони, към които ние като туристи обикновено се отправяме с добре заредена лична аптечка, в момента изглеждат много по-добре. Става дума най-вече за Азия и Африка – континенти, които навремето пренебрежително причислявахме към „Третия свят“. Негласната йерархия изглеждаше така: тук е богатият и стабилен Запад, там са изоставащите развиващи се страни. Тази йерархия, чиито корени стигат чак до колониализма, вече не важи в днешните времена на пандемия. Коронавирусът предизвика първата голяма криза, в която нещата се обръщат. Западните общества се борят срещу своята уязвимост, докато на изток съумяват да наложат по-ефикасен контрол. Две числа ясно го онагледяват. Най-тежко засегнатата от коронавируса държава са Съединените щати.

До началото на тази седмица там бяха регистрирани повече от 520 000 смъртни случая. А в Тайван, който се намира непосредствено до Китай (откъдето тръгна пандемията), са починали едва 10 души. Доста странно е, че в Германия само малцина си задават въпроса какви може да са причините. Дискусията обикновено приключва с констатацията, че една демократична държава не може да си служи с такива методи, каквито използва срещу вируса диктатура като Китай. Но нещата далеч не са толкова прости. Многобройни са факторите, които играят роля за разпространяването на вируса по света. В Африка например населението е много младо, а това навярно обяснява отчасти по-ниската смъртност. Там хората живеят повече на открито и по-малко пътуват по света, гласи друго обяснение.

А такива условия, разбира се, трудно могат да се създадат в модерни общества като германското, които са част от света на глобализирания труд. Другояче стоят нещата в азиатските държави, които вече са усвоили стил на живот, подобен на западния. Населението в Япония например е дори по-възрастно от това в Германия. Независимо от всичко това в Азия, която е най-гъсто населеният континент на света, заразата не се разпространява безконтролно, а е съсредоточена обикновено в локални огнища.

Тук мнозина веднага предлагат нова порция обяснения, свързани с традициите и културата: хората в Азия повече се съобразявали едни с други и повече се придържали към правилата. Това малко напомня на старата теория за „азиатските ценности“, според която на запад били разпространени индивидуалистичните и хедонистични нагласи, а на изток хората били дисциплинирани и ориентирани към общото благо. Но нали тъкмо за нас, германците, се казва, че стриктно се придържаме към законите и правилата? И нима можем да поставим по общ знаменател всички азиатски страни с техните най-различни нрави и обичаи?

В очи се набива най-вече нещо друго: в Азия заложиха много повече на дигиталните технологии, на проследяването чрез GPS, на мобилните приложения, на камерите и банковата информация, за да проследят контактите и да наложат ефикасни карантини. Тъкмо използването на максималната достъпна информация обединява в успеха им иначе толкова различни държави като комунистически Китай, авторитарен Сингапур и демокрации като Тайван и Южна Корея.

Тази пандемия може да постави началото на азиатската ера 

Особено за демократичните държави в Азия въпросът какви основни права могат да бъдат ограничени в борбата срещу пандемията беше не по-малко деликатен, отколкото за нас. Те решиха да се откажат от една част от правилата за закрила на личната информация, но гражданите в Южна Корея например си запазиха възможността да атакуват тези ограничения по юридически път. В Европа постъпихме другояче и ограничихме много по-сериозно други основни права: правото на свободно движение, на събиране, на упражняване на професия. Резултатите огорчават. През изминалите месеци много хора в Азия имаха възможност да живеят по-свободно и по-спокойно от нас. Европа, която не от вчера буксува в усвояването на техническия прогрес, избра средновековния метод на локдауна и зачака ваксините. Някой ден историците може би ще напишат, че тази пандемия е поставила началото на азиатската ера.  

Източник: Actualno.com

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече