Днес отбелязваме най-дългия ден в годината в Северното полукълбо и започва астрономическото лято.
В Южното полукълбо ситуацията е обратната – там се отбелязва най-късият ден в годината и започва зимата.
Думата „слънцестоене“ произлиза от латинските думи „sol“ – слънце, и „stitium“, което може да означава „пауза“ или „спиране“.
Лятното слънцестоене бележи края на годишното изкачване на Слънцето по небето, когато то описва най-дългата и най-висока дъга.
Лошата новина за любителите му е, че след това дните започват да стават малко по-къси с всеки изминал ден до края на декември.
От векове хората отбелязват слънцестоенето с фестивали и паметници, сред които празненствата в навечерието на лятното слънцестоене в Швеция и Стоунхендж, който е проектиран да се подравнява с траекториите на на слънцето по време на слънцестоенията.
Докато Земята се движи около Слънцето, тя го прави под ъгъл, което води до неравномерно разпределение на топлината и светлината на Слънцето върху северната и южната половина на планетата през по-голямата част от годината.
Слънцестоенията бележат моментите, в които Земята е наклонена най-силно към Слънцето или в обратна посока. Това означава, че полукълбата получават много различни количества слънчева светлина, а дните и нощите са най-неравномерни.
По време на лятното слънцестоене в Северното полукълбо горната половина на Земята е наклонена към Слънцето, което води до най-дългия ден и най-късата нощ в годината. Лятното слънцестоене се пада между 20 и 22 юни. Тази година то е на 21 юни.
Източник: Cross.bg