сряда, декември 2, 2020

Геноцидът на Селяндурите*

*Селяндурът, откъдето идва селяндурщината, е тесногръдото създание на предразсъдъците, парадиращо с умствената и емоционалната си недоразвитост, самоизтъкваща се и възгордяла се твар, ухаеща на жлъчно студенокръвие. Това е онзи, за когото да се работи е срамно, който винаги гледа да мине тънко, да не си плати, да излъже, да бъде повече от другите или направо на върха, докато реално, като човек, е с цена, но без стойност.

Диагнозата „Селяндур“ не произлиза от селянин.

! Селянинът е достоен човек.

Става преди първи петли и заспива посред нощ.

Това е човек, който си вади хляба с труд и както плаща справедливо, така и държи да му плащат достойно.

Той е честен човек – с чест, с достойнство, с груби ръце и меко сърце.

_________________________

Не ми е известно някъде другаде по света, освен в България, когато бъде оказана помощ на някого – без да бъде питан – да се нарича нежелана помощ.

В странство на това май му се казва загриженост, т.е. проява на хуманно отношение за друг индивид – за човек – било познат или непознат.

Нещо повече – според наказателния закон на Френската Република – да не бъде оказана помощ на човек в беда, е престъпление.

Точно в това се изразява и разликата между уж хубавото ни българско общество, чиито членове се гордеят с гостоприемството му, докато не се опре до самите тях, и не се окаже, че мнозинството от днешните българи, са бледи останки на предците ни, и гледайки само себе си, не дават и пет пари за този до тях,…

и онези студени чужденци, чиито социални групи се наричат граждански общества и се основават на взаимопомощ, загриженост и гражданска проактивност, последната изключваща апатията към индивидуалните проблеми, които имат „навика“, когато бъдат пренебрегнати, да стават общи, т.е. да засягат цялата общност.

Разликата идва единствено от начина на мислене, себеизразяване и възпитание, т.нар. „стейт ъф майнд”, което – за мен – е достигнатото ниво на духовно израстване на един народ.

Състояние, което може да бъде изгубено и много трудно възстановено, понеже е въпрос не просто на някакво време, а на поколения последователни и целенасочени усилия и себеотрицание както индивидуално, така и на общността, като цяло.

Точно тази народопсихология формира в своята съвкупност общото съзнание и общия разум, както на дадена нация, народ, така – в по-глобален аспект – и на общото човешко развитие.

Въпросът, който остава е: „Защо в България нежеланата помощ се връща, като нежелано зло, а сред другите народи, като общо благо?”, предвид изложено по-горе и настоящото в милата ни Татковина, считам за реторичен!

Същият обаче може да бъде отправна точка за размисъл на всеки.

Всеобщо известно е, че клетката на всяко обществото, на обществен организъм, е семейството – гражданското общество е нещо различно.

Тази малка група хора е силно ограничаема от обикновеното съжителство в дадена земя, град, село или просто… на семейни начала. При условие, че клетката на обществения организъм, прояви генетична мутация /доктрината „Дълес”/, то тя вече е карциномно образувание, чието развитие може да засегне целия организъм и да го превърне в своево роду Франкенщан, предвид съществуващите здрави обществени организми.

Последните – по естествени причини – го приемат, както белите кръвни телца в човешкия организъм, като заплаха, като болест и започват да се опитват да надделеят над заразата, за да не се разпространи и сред тях.

Тази реакция не е плод на съзнателно решение, а на инстинкта за самосъхранение, който за момента, дори и в Стара Европа, надделява над вижданията на Калергис – според които народите губят своите дарби /генетична идентичност, народопсихологична опознаваемост, природна интелигентност, обществено развитие и пр./, чрез размиването си в едно антииндивидуално хомогенно блато на обезличени народности, на каквото може да бъде оприличена – за по-лесна асоциативност – бивша Социалистическа федеративна република Югославия – всички и сърби, и хървати, и словени, и българи, и босненци, черногорци и пр. са били с югославско гражданство/.

За разлика от обществото, гражданското общество е ниво на развитие.

общество

То е нещо повече от това, което днес – евентуално – съществува в България.

Признаците му са видими и се изразяват в гражданска проактивност, открити позиции и защита на общите интереси и блага – във възможността трудещите се /народът/ да свалят правителството, когато се посяга на досегашните постижения на работническата, или т.нар. средна, класа, като в тези общества, вероятно само мисълта за нарушаване на основните права, се окачествява с националсоциализма на Адолф Хитлер.

Гражданското общество е достижение на определена общност и не може да бъде наложено отвън.

То може да възникне, да се развие и утвърди чрез начина на мислене, да се въплъти в живите обичаи, традиции, култура и правни норми, изискващи определено поведение и начин на живот от всеки един член на групата.

Именно в тези общества, освен реално функциониращи синдикати, е създаден и институтът на Обществения защитник – Омбудсмана – лице на чиито плещи гражданското общество е доверило съблюдаването и защитата на правата си срещу интереса на капитала, чиито цели се изразяват единствено в реализирането на печалба – обогатяване, което почти винаги е за сметка на потребителя, на обикновения човек и в цялост на обществото.

Финансовите интереси принципно са несъвместими със социалните ценности и блага, доколкото тази роля реално е задължение на държавата – не на държавните образувания,– понеже държавната власт, по силата на обществения договор, се предоставя единствено от народа – от Суверена.

Парадоксът е, че на териториите, където съществуват държавни образувания, се търси постфактум баланса между обществения интерес и този на капитала, понеже последният вече е „закупил“ лобистите си, т.е. лицата, които прокарват и защитават привилегиите му срещу народа на всички нива на властта. Там обикновено се говори за евтина работна ръка – не за достойно трудово възнаграждение, а за подаяния – колкото за физическото оцеляване на финансовия роб.

В гражданските общества, държавата е наложила, чрез реално функциониращи закони, капиталът да бъде в услуга на обществото. Последното изключва търсенето на баланс между интереса на олигархията и правото на достоен живот, което е неотменимо, съгласно Хартата на основните права на ООН, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.

В Република България обаче… нещата са… декорация – маска на маската,–  граничеща с безскрупулна селяндурска простащина, гарнирана с безграничния егоцентризъм на отровените от властта и техните лакеи.

В една от публикациите от адв. Николай Лалев – Софийска адвокатска колегия, предположението, че бившият Омбудсман на Република България – Мая Манолова – вероятно обслужва настоящото политическо статукво, което е довело до нейното самокомпрометиране, в качеството ѝ на обществен защитник, не само пред българските граждани, а и пред международната общественост, може би се оказа вярно.

Това опасение беше потвърдено във вечерта на 03.11.2019 г. на пресконференцията на ПП „ГЕРБ” лично от настоящия Министър-председател на Република България – ген. Бойко Борисов. Последният заяви, че лично Мая Манолова е ходила при него, за да моли за постове и пр., „но след толкова обиди…”

Днес, вече адвокат, Мая Манолова, ръководи „Изправи се.БГ” – гражданска платформа /приятен и модернистичен изказ/, където вече бившият Омбудсман защитава българските потребители от банките,– пред които позорно отстъпи от парламентарната трибуна през 2017 г.,– монополите, картелите и пр.

На пръв поглед изглежда прекрасно, но… винаги има едно „но”, когато нечий интерес биде прозрян…

В тази връзка навярно голяма част от българското общество не знае, че Министърът на икономика ръководи орган с наименование „Национален съвет за защита на потребителите”.

Не сте чували, че има такъв?!

Не се учудвайте – мнозина не са и предполагали дори за съществуването му.

Най-интересното е, че точно този съвет се състои и от представители на неправителствени организации, които защитават потребителите, на които с последните изменения в Гражданския процесуален кодекс и Закона за защита на потребителите от 20 декември 2019 г. – по предложение на бившия Омбудсман Мая Манолова – им беше отнета възможността да водят колективни искове срещу неравноправни клаузи в потребителските договори.

В връзка, с инициативата на колегата – адв. Мая Манолова – вероятно се цели отново благинката на държавната парица-царица, предвид правният ред, определен в Наредба №РД-16-1117 от 1.10.2010 г. за условията и реда за предоставяне на финансови средства на представителните сдружения на потребителите от държавата.

Апокрифно ли Ви се струва?!

„Малко” като ДМС-то за държавните служители /допълнително материално стимулиране/ – една-две-три… заплатчици на всеки има-няма три месеца – „про боно” за бездействието на бюрократичната машина, която мачка с безвремие всичко и всеки.

Е, все пак нека „мислим положително” – по царско-Сакскобургготско му – и да пожалаем на колегата – адвокат Мая Манолова – реално да защитава българския граждани – wir werden leben -> поживьом увидим -> we’ll see…, като всички езикови аналогии с историята на Трета българска държава не са случайни!

/На някой да му прави впечатление, че липсва коментар на български език?!/

В заключение, ще предложа непубликуван коментар, относно балотажа на изборите за кметове и общински съветници, проведени през 2019 г.:

„Гледам публикации, чета статии и коментари и се възхищавам на поредната глупост на редица дегенеративно устроени антиГЕРБ ентусиасти.

Един, ри‘йш ли, щЕл в неделята да освобождава Варна, па после и цЕлата територия, наречена България.

Друг, трифазен елемент, зове да се гласува за Мая Манолова и Костадин Костадинов или за всичко що е против ГЕРБ.

Народ, на който му казват как да гласува, не е ни народ, ни племе!

Това е я популация, я поселение!

Роби!

В Африка – понеже заплатите на този континент са африкански за поне 90% от човешката популация там – има два неумолими един към друг хищника, които спипат ли се, не си прощават – лъвът и хиената.

Досега цял народ го глозгаха и свои, и чужди – де лъв, де чакал…

Сега дойде да си избирате между тези и мършоядите, щото хиената се храни предимно с останките от чуждия обед. Любимото ѝ е костния мозък – друго рядко остава за нея.

Казано по друг начин – сега остана и костите да препчупят на тоз народ.

После да ми каже някой, че овцата била свободна в нещо друго освен в избора на ножа.

Да се гледали „Подгряване на вчерашния обед“?”

Следва продължение на настоящата статия „Kак се запушва устата на истината – кандидат-политици и интернет тролове”, което ще бъде публикувано на рождения ден на ПП „Възраждане“ – 2 февруари.

Всичко гореизложено са мои – лични и субективни – мнения и виждания.

На който не му допада гореизложеното, може сам да си прецени дали не е поредният политик или кандидат за такъв – безследно изчезнал между думите и делата си.

Подобни публикации

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече